Миналото лято Григор Димитров даде положителна проба за Covid-19, а няколко месеца по-късно разкри, че все още изпитва последствията от болестта. Въпреки това той не позволи на вируса да сломи духа му и вложи усилията си в създаването на благотворителна фондация, носеща неговото име, която цели да помогне на децата в затруднено положение в България.
Специално за рубриката на Евроспорт „Гласът на играчите“ четвъртфиналистът от тазгодишното издание на Australian Open говори за уроците, научени по време на пандемията, както и за навършването на 30-годишна възраст и гордостта да бъде българин.
„Когато ми казаха, че съм заразен с Covid-19, останах без дъх. По това време се бях срещнал с много хора, включително семейства с деца. Първото нещо, което трябваше да направя, е да се уверя, че те знаят. Сред тях бе и моето семейство, тъй като малко преди това се видях и с тях, но, за щастие, никой от тях не бе заразен.
Тенис
В преследване на историята
29/08/2021 AT 15:25
Другото, което бе важно за мен, е да изпратя посланието до по-широк кръг от хора. Не се срамувах и не се криех. Можех да си замълча, но исках да покажа на всички, че няма значение кой си, с какво се занимаваш и в колко добра форма си.
Всичко това се случи в много неподходящо време. Преди да се разболея бях успял да се опазя доста дълго време, в което се трудих усърдно. В предходната година имах проблеми срамото и прекъсването на тура заради пандемията беше добра възможност да наваксам в това отношение. Но когато се заразих нямах какво да направя освен да приема ситуацията такава, каквато е, и да използвам това време за да помисля върху кариерата и живота си. Имах възможност да погледне на нещата в перспектива. В такива моменти осъзнаваш колко си слаб всъщност и колко незначително е всичко в сравнение със здравето.
Това беше много поучително преживяване за мен, но за щастие имах около себе си чудесните хора от щаба ми, семейството ми и всички, които ме обичат. Започнах да играя отново, но просто не бях на обичайното ниво както физически, така и психологически, и не бях подготвен за тежки мачове. Но малко по малко отново намерих верния ритъм и се върнах към нормалния живот.
Чудесно е отново да оценявам малките моменти, тъй като ми се струва, че често игнорираме наглед дребните неща като изгрева и чашата кафе с приятели. Приемаме толкова много неща за даденост, което до известна степен е нормално. Животът стана доста бърз, искаме много неща и си поставяме цели, чието осъществяване отнема много от времето ни и това ни кара да губим обективната си преценка. Мисля си обаче, че перспективата на всички ни се промени и сега всеки ще възприема щастието по различен начин. В крайна сметка всички сме хора. Всички търсим място под слънцето, на което да постигнем целите си и да превърнем мечтите си в реалност.
Скоро ще навърша 30 години и ако трябва да съм честен до момента не съм мислил много за това, но със сигурност мога да кажа, че съм развълнуван. Не съм млад, но не съм и стар. Чувствам, че това е нова фаза от живота, в която започваш да гледаш по различен начин на себе си, разбираш се по-добре и започваш да отстраняваш ненужните неща от живота си. Вече не искаш да губиш време за неща, които не допринасят с нищо за живота ти.
„Всеки спортист си има срок на годност“
Физически се чувствам много добре. От психологическа гледна точка не се чувствам на 30, което е хубаво, но в същото време усещам, че съзрявам все повече. Кой знае какво предстои? Само времето ще покаже. Ще продължа да играя докато тялото ми ми позволява да се представям на най-високо ниво. Въпреки това обаче тенисът е нещо временно, което няма да продължава вечно. Всеки спортист си има срок на годност. Просто така стоят нещата. В момента изживяваме мечтата си, но след това започва истинският живот.
Като изключим тениса в бъдеще се надявам да създам семейство, както и да работя върху някои неща, които винаги са ме привличали. Един ден, когато дойде време да се сбогувам с едно нещо, ще бъда готов за друго и ще съм развълнуван да започна нов етап от живота си.
Наскоро основах своя собствена фондация и се надявам тя да заема важно място в живота ми в бъдеще. Винаги съм искал да се занимавам с благотворителна дейност и изчаквах подходящото време, за да го направя. Като малък майка ми ме вземаше от училище и по пътя минавахме покрай деца, които са нямали късмет в живота и не получаваха помощ отникъде. Помня, че попитах мама дали някой ще им помогне и тя ми каза „Няма да те лъжа, сине. Те са в много затруднено положение, но ако искаш някой ден да можеш да направиш нещо, за да им помогнеш, защо не продължиш да играеш тенис?“.
Това е нещо, което никога не забравих и затова назначих майка ми за директор на фондацията. Тя също си спомня този разговор, така че символиката е много силна. Тя разсъждава по-различно от всеки, който някога съм познавал, и мисля, че от нея съм се научил да мисля нестандартно. Нейният позитивизъм е безграничен и тя притежава аура, която е наистина необяснима за мен. Не бих могъл да се сетя за по-подходящ човек, който да поеме тази работа. Сигурен съм, че тя ще се справи чудесно. Изобщо не се съмнявам в това.
Все още оформяме последните детайли, което ще отнеме малко време, тъй като искаме да покрием широк спектър от дейности, а не да се съсредоточаваме само върху едно нещо. Ще се опитаме да помагаме на възможно най-много хора, независимо дали става въпрос за деца, възрастни или семейства. Готови сме да подкрепим всеки, който се нуждае от помощ. Развълнуван съм, но в същото време осъзнавам колко сериозно предизвикателство е това.
Мисля, че съм голям късметлия да имам семейство като моето. Всеки от близките ми е допринесъл с нещо в определен аспект, за да направи живота ми по-добър. Научих много от всеки един от тях и исках да се отплатя по някакъв начин. Гледам на фондацията като на начин, по който да компенсирам за дългата ми раздяла със семейството и родината ми.
Да играя за България е от огромно значение за мен. Цялото ми семейство все още живее там и затова винаги се стремя да давам всичко от себе си. През годините съм имал възможност да се състезавам за други страни и се радвам, че не взех това решение. Гордея се, че съм българин и винаги е било така. Преследването на мечтата да стана професионален тенисист ме отведе далеч от дома още от много ранна възраст, но все още съм същият човек, който бях тогава. Паспортът и флагът ми все още са български. Много съм щастлив, че успяваме да творим история в мъжкия тенис, особено след това, което сестрите Малееви направиха при жените. За мен това е нещо огромно, но в същото време чрез фондацията искам да се уверя, че наследството, което ще оставя, няма да са само резултатите на корта.
Живеем в несигурни времена и всеки ден нещата се променят, независимо къде по света се намираш. Но ако има едно нещо, в което съм сигурен, това е, че трябва да живеем за момента, да го оценяваме и винаги да даваме 100% от себе си както на корта, така и извън него. Това е всичко, което бихме могли да искаме. Трябва да контролираш всичко, което зависи от теб."
Последвайте Григор Димитров в Instagram (@grigordimitrov) и Twitter (@GrigorDimitrov).
Тенис
Уимбълдън се завръща триумфално
25/06/2021 AT 10:32
Тенис
Надал - Шварцман и Джокович - Беретини са днешните четвъртфинали на Ролан Гарос
08/06/2021 AT 18:39